Сезонна смяна ...

Взирах се през прозореца,наблюдавайки снежинките,които весело прехвърчаха иззад стъклото.Със сигурност там отвън различавах повече живот,отколкото тук – в малката тъмна стаичка,където се намирах аз.Облегнала отегченото си лице на дланта на едната си ръка просто стоях и размишлявах … Учудващо е колко бързо и последните есенни листа бяха отстъпили пред нежната бяла покривка,простираща се наоколо.Онези слънчеви лъчи,които напомняха за лятото сега бяха заровени под гъстата мъгла,която държеше града в обятията си.Вятърът раздуха снежинките,все едно се подиграваше с тяхната немощност,понасяше ги към непрогледната слана и те просто изчезваха от погледа ми,заменени от новите жертви на бурята …
За миг отклоних поглед от поклащащите се дървета и проследих разминаващите се хора. Установих,че нищо не се бе променило … Суровината на зимата не възпираше действията им,тук-там различавах забързани силуети,опитващи да преборят бурята …
Установих,че нищо не се бе променило …
Само сезонната смяна бе настъпила,но като чели никой не забелязваше …